"Ръгай го!": Бандити клаха 50-г. търновец заради разведената му любовница, а после...

 

Любовта е най-висшата и движеща света сила. Тя дава живот и прави света пъстър.

При раздяла казват на страдащите, че никой не е загинал от любов, но историята на търновеца Мирослав Станков носи един по-различен поглед над святото чувство на обичане, пише "Борба".

50-годишният мъж едва не заплати с живота си в името връзката си с любимата жена. Той бе наръган три пъти с нож в центъра на старата столица, прекара три денонощия в кома и изненада дори медиците в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, които направиха всичко по силите си, за да оцелее.

Боляринът вярва, че щом Бог го е оставил на Земята, вероятно има планове за него. В навечерието на най-светлите християнски празници Мирослав се чувства благодарен, помъдрял, взел си поуки и изводи от преживяното. Не иска отмъщение, а справедливост.

„Понесох огромна трагедия заради една жена. Оцелях след опит за убийство. Явно съм любимец на Бог“, казва Станков, чиято история може да послужи за сценарий на холивудски екшън.

Мирослав започва връзка с жена, чийто съпруг излежава присъди в затвора. Заживяват на семейни начала в квартира в старата столица. Уж всичко било перфектно и розово между тях, докато в един момент не се оказва, че бившият мъж се е завърнал и изобщо не е останал в миналото.

Сутринта на 25 септември тази година екссъпругът и негов приятел рецидивист нападат Мирослав и приятелка му на улица „Мармарлийска“.

„Държах приятелката си за ръката, когато ни скочиха. Бившият й мъж даде наставления на рецидивиста: „Какво чакаш? Ръгай го“. В този момент другият ме нападна в гръб. Усетих огромна болка като огнено жило, което се врязва в мен, парещо, дълбоко проникване около най-важните органи.

Първото пронизване беше в диафрагмата, второто – вляво, до сърцето, и накрая – в черния дроб. Усещах как си отивам“, спомня си 50-годишният търновец.

Помни транспортирането в областната болница, където му сложили анестезиологична маска, за да го упоят, и усетил как му разрязват дрехите със скалпел. Травмите били животозастрашаващи, източили 1,5 л кръв от белия му дроб и буквално направили всичко по силите си, за да го съберат след касапското покушение.

Три денонощия бил между живота и смъртта, в кома. Тогава усещал, че се намира в тъмна бездна.

„На изхода й се намираха моите две златокоси дъщери – Кристияна и София. Те протягаха ръце и ме зовяха да се върна. Казаха, че ме обичат и ме чакат. Бавно се изкачвах по стълбата и се върнах на горния свят, където животът е колкото прекрасен, толкова и труден. Когато отворих очи, отново последваха халюцинации.

Виждах лицата на подстрекателя и опиталия се да ме убие. Виждах ги до мен, от двете страни на леглото, и не можех да избягам от този кадър. Молех за медикаменти и разговор с психолог, за да изляза от този ужас. За щастие, кошмарът отмина“, разказва Мирослав.

Изказва огромна благодарност на д-р Николен Стойнов, екипа на хирургия и работещите в Отделението по реанимация. Те се погрижили за оцеляването му и възможността отново да поеме глътка въздух.

Когато дошло време да бъде изписан, станало ясно, че няма къде да се прибере. В общата квартира с жената, заради която едва не бил убит, вече нямало място за него, защото любимата му се събрала с бившия си съпруг.

Полицията и социалните служби се задействали и взели решение да го настанят в Кризисния център за жертви на насилие и трафик „Търновград“. Управителката на звеното Наталия Петкова посетила Станков в болницата и го уверила, че в социалното заведение ще му помогнат.

„Натовариха ме в инвалидна количка и попаднах в социално звено. Не можех да се грижи за себе си, а в първите две седмици изобщо не можех да ставам от леглото. Постепенно с помощта на служителите се възстанових и станах на крака. Огромни благодарности за тези невероятни хора. Останах там до 17 декември“, сподели той.

Щетите от трите наръгвания все още се проявяват и не е напълно възстановен. Налага се да използва специална помпа, която да му помага при дишането след изкачване по стълбите. Белезите пък всеки ден го връщат към преживяното.

Това обаче не е първият път, в който Мирослав успява да се пребори за живота си. През 2017 г. той се разболява от лимфом на Ходжкин. Над 5000 мотористи от 5 държави, добри хора в града и региона даряват пари, за да съберат средства за терапия. Въпреки че бил достигнал четвърти стадий на болестта, успява да победи диагнозата. Спасяват го лекарите в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ –Плевен.

Въпреки лошия опит в любовта днес Мирослав е убеден, че отново може да отвори сърцето си за обич. „Бог е любов и ако нямаш любов в сърцето, какво имаш ти? Винаги има път напред“, допълва той.