ДРЕВНИ ЗАПИСИ РАЗКАЗВАТ, ЧЕ ЛУНАТА Е ПОСТРОЕНА ОТ СВРЪХРАЗВИТА ЧОВЕШКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

В културите на различни народи има много митове за възникването на Земята, Слънцето и Луната. Обикновено това се свързва с дейността на различни Богове.

В китайската книга от династията Тан (618 – 907 г. сл. Хр.), наречена Юянг Зазу, има доста любопитна история за това как се е появила Луната:

„По време на управлението на Уен Зонг (809 – 840 г. сл. н. е.), две момчета отиват в планината Сонгшан и се изгубват. Те срещат обикновен човек, който си почива отстрани на пътя. Питат го за посоката и откъде е.

Човекът им отговаря през смях: „Уважаеми господа, знаете ли, че Луната е съставена от седем съкровища? Луната е като топка, отвътре е празна. Сиянието на Слънцето се отразява от нейната повърхност. Построена е от 82 хиляди семейства и аз съм от едно от тях.”

След това той показва на пътниците правилния път и изчезва от погледа им.”

Това означава, че преди повече от хиляда години в китайска книга вече има информация, че Луната не излъчва светлина, а само отразява слънчевата. Откъде са могли да знаят за това в онези древни времена?

Не само в тази легенда се споменава, че Луната е изкуствено създадена от хора. Китайски монах отшелник, който говори за своя минал живот, който е бил преди стотици милиони години, твърди, че тогава вече е съществувала човешка цивилизация и е била много по-развита от сегашната.

Той казва, че по онова време е имало големи градове с много високи сгради, които били разположени във всички краища на света, а гигантски кораби са се носели във въздуха, превозвайки хиляди пътници.

Благодарение на напредналата наука и технологии тези хора започват да мислят за създаването на изкуствено небесно тяло, което да осветява Земята през нощта. В същото време обектът трябва да свети не много ярко, за да могат хората да спят, но и да свети достатъчно и да осветява обектите.

Когато тази на пръв поглед немислима идея е представена, тя е подкрепена от всички слоеве на обществото. Цялото човечество се мобилизира за осъществяване на изграждането на огромния проект. В онзи живот монахът работи като инженер и участва пряко в изграждането на Луната.

Той разказва, че вътре в ядрото на Луната има много прецизни зъбни колела, механизми, силово оборудване и други устройства, а в пролуката между ядрото и обвивката няма нищо. Външният слой е защитна обвивка от дебела метална плоча с дебелина няколко километра.

След няколко години непрекъсната работа човечеството най-накрая завършва изграждането на Луната. Видимата повърхност на сателита е специално настроена да отразява слънчевата светлина през нощта и да я изпраща обратно към Земята.

За да може Луната да свети непрекъснато, скоростта на нейното въртене е изчислена по такъв начин, че едната й страна винаги да е обърната към Земята. Тази страна е конфигурирана, а другата не е.

Целият древен свят тържествено отбеляза деня на завършване на строителството. Лунните строители стават най-уважаваната група хора по онова време и са прославяни дълго.

Но по-късно това развито общество стига до морален колапс поради все повече и повече „самоугаждане“. Това води до липса на материални ресурси и големи екологични проблеми. Стига се до там, че цялата цивилизация е унищожена, а оцелелите представители на човечеството деградират до маймуноподобни същества.

1 - Древни записи разказват, че Луната е построена от свръхразвита човешка цивилизация

Много съвременни учени многократно отбелязват, че Луната прилича повече на изкуствен обект, отколкото на космическо тяло, случайно фиксирано в орбита около Земята.

Списък на някои лунни странности:

1. Диаметърът на Луната е точно 1/395 от диаметъра на Слънцето, а разстоянието между Луната и Земята е точно 1/395 от разстоянието между Земята и Слънцето. Поради това размерите на Слънцето и Луната визуално изглеждат еднакви от Земята. Подобно явление е нехарактерно за астрономията и към момента не е открито второ подобно явление в наблюдаваната Вселена.

2. Луната винаги е обърната към Земята с една и съща страна. В допълнение, обратната страна на спътника е много различна от видимата по своята особено неравна повърхност. Ако Луната е естествено небесно тяло в Слънчевата система, то това не би трябвало да е така.

3. Орбитите на естествените спътници на планетите обикновено са елиптични, докато орбитата на Луната е почти кръгла (с радиус 380 000 км).

4. Луната вероятно е куха или има огромни празнини. Това многократно е заявявано от учени.

От 1969 г. САЩ изпращат космически кораби до сателита за научни експедиции. На повърхността са монтирани сеизмографи. Едно от регистрираните лунни земетресения е продължило повече от 55 минути. Слабите колебания постепенно се превръщат в силни.

Максималната интензивност е около 8 минути, след което амплитудата постепенно отслабва, докато всичко се успокои, а през цялото време на лунното земетресение се чува някакъв непрекъснат звучен тътен.

В доклад на НАСА от 2006 г. Клайв Р. Нийл, професор по геология в Университета Нотр Дам в САЩ, казва:

„Луната звънна като камбана.“

Затова се предполага, че във вътрешността на Луната има куха метална кора, а ядрото й е покрито с рехав слой с дебелина от 16 до 32 км.